Краеведът Петко Дилков

Петко Дилков е роден на 4 май 1941 г. в с. Тодорово, Плевенско. Завършил е Техникума по хранителна промишленост в Плевен през 1959 г. и Висшия химикотехнологически институт - София през 1967 г. Работил е като началник цех в НХК - Плевен 12 години, след което бил на обществена работа (ОбК на БКП - Плевен и Общинския комитет на Отечествания фронт - секретар) от 1982 до 1986, и 6 години директор на "Химпрогрес". След 1992 г. е работил в различни частни фирми. През цялата си трудова дейност се е занимавал с обществена работа. Председател на дружество "Краезнание" вече 18 години.

 Какво е за вас краезнанието – наука, удоволствие, необходимост или всичко заедно?

       Когато започнах през 1986 г. да се занимавам с проучване миналото на моето родно село не знаех какво е това „краезнание”. То все още не беше добило тази популярност, която съществува днес. Работейки в Отечествения фронт се запознах с работата на родоведите, които провеждаха но това време много родови срещи в плевенските села. Запалих се и аз и през 1987 г. организирах първата родова среща в родното ми село,  на потомците на собствения ми род, която премина при много голям интерес и голямо посещение. По-късно, когато беше създаден Съюзът на краеведите в България, когато получих повече информация и знания, разбрах, че краезнанието освен любопитно занимание, е една голяма и многообразна наука, не случайно наречена „интердисциплинарна”, защото обединява знания от голям брой области на обществения живот. Днес краезнанието се определя вече като академично и търси своето място в научния живот на обществото.     

 Как започнахте да се занимавате с изучаване на родния край?

      Интересът ми към това занимание беше силно повлиян от беглежкият учител Павел Гетов, с когото се запознах през 1985 г. Бях впечатлен от извършеното от него: пълно родово проучване на всички родове в селото, написана история на селото от 300 страници. Помислих си, че и моето родно село, макар и твърде малко и незначително, според моите тогавашни представи, заслужава да има една история. Започнах едно предварително проучване, като не предполагах, че това ще се окаже твърде интересно и занимателно за мен. С всеки новооткрит факт и сведение за миналото на селото растеше и интереса ми, в резултат на което в мен напълно се оформи мнението, че няма малки и големи селища. Напълно се убедих, че макар и твърде закъснял, трябва да направя нужното за да се запазят и съхранят знанията за миналото на родното ми село, още повече, че много беше вече безвъзвратно изгубено.        

 Колко човека успяхте да запалите по тази област?

       Нашето дружество беше създадено през 1990 г. като  Клуб „Родознание”. След 1994 г. той промени името си на Клуб „Родознание и краезнание”, а през следващата година, с приемане на новия устав на Съюза на краеведите, прие окончателното си име Дружество „Краезнание”, отчитайки факта, че родовите проучвания са част от краезнанието. За председател на клуба бях избран през 1994 г., а след това преизбиран и на дружеството. В моята непосредствена дейност от години имам една постоянна задача: да популяризирам, доколкото имам възможност, целите, задачите и значението на краезнанието, да помагам на всички, които имат желание и се наемат с тази трудна, но благородна дейност – да извадят от забравата и да съберат повече данни и сведения за миналото на родното си село, което да се документира. В момента нашето дружество има над 80 организирани членове от целия Плевенски край. За около 15 години от печат излязоха над 50 селищни истории, сборници, юбилейни издания и др., което е показател за скромните ни усилия в това направление.     

Има ли професионални и дипломирани краеведи?

     Както споменах краезнанието има вече академичен статут. Според сведения на проф. Марин Ковачев – председател на Съюза на краеведите в България, в няколко висши учебни заведения в страната се четат вече лекции по дисциплината „Краезнание”. Има вече създаден научен и преподавателски апарат по тази дисциплина, подготвят се магистратури и докторати. Все още направлението е повече в насока на библиотекознанието и се изразява не точно в това, което ние си представяме за краезнание.    

 В гилдията на краеведите има инженер-химик, лаборант, полицай..., това пречи или помага на работата?

      За нас, любителите краеведи, които сме твърде далече от академичността на дисциплината, краезнанието е един вид „хоби”, но с определена научна насоченост. Тук конкретната професия не играе съществена роля, или играе до толкова, че дава възможност за получаване на по-висока обща култура и създадени навици за изследователска работа. Не е за учудване, че мнозина от нашите по-възрастни краеведи нямат нужната подготовка и изпитват значителни трудности при подготовка на своите материали, но това не им пречи усърдно да се занимават с издирвателска и събирателска дейност, което също има своето голямо значение. Нашето ръководство се стреми да помага на всеки, потърсил помощта ни, относно обработка и оформление на материали или при подготовка на издания за печат.   

 Как е развита тази област в другите страни?

       Доколкото имам сведения във всички развити държави това занимание има различни форми на прояви, изразяващи се най-вече в родови проучвания, хералдика, създаване на местни или регионални истории. Родовите проучвания в Русия през последните години придобиват небивало развитие. В западните държави силно е развита хералдиката и нейното проучване. Според разкази на очевидци, в Англия имат по-специално отношение особено към създаване на местни истории и регионални проучвания от непрофесионални историци – има определена държавна политика в това направление. Такива проучвания се стимулират и поощряват, защото според тях, носят определен патриотичен заряд.       

 Държавата отделя ли някакви средства или всичко е доброволно?

       Засега държавата няма никакво отношение към нашата дейност. Съюзът на краеведите в България е регистриран по Закона за нестопанските организации и не получава никаква държавна помощ и подкрепа. Досега и усилията на СКБ (Съюз на краеведите в България) за по-категорично определяне на краезнанието като ефективна форма за извънучилищна дейност пред Министерството на образованието не са намерили нужната подкрепа. Ние като дружество сме получавали определена материална подкрепа от Община Плевен, което е било твърде инцидентно и след продължителни настоявания.