Победителките в Петия Национален исторически конкурс

Стелиана Веселинова и Анна Маринова са ученички от 11-и клас, профил "Информатика" в СОУ "Иван Вазов" - Плевен. Имат общи интереси в областта на историята. Със своята разработка на тема миграции "Една снимка разказва..." те спечелиха втора награда в Петия Национален исторически конкурс. Ето какво споделиха за трудностите и очакванията си по време на работата:

Това е разказ за миграцията на едно семейство, чиито корени водят началото си от днешна Сърбия. А с течение на годините преминават през няколко държави: България - където се заселват, Аржентина - към която eмигрира част от семейството, Чехия - към която се отправят други представители на рода. С времето връзките между членовете на фамилията се губят и отслабват - поради езиковата бариера, забраните на различни политически режими, големите разстояния. Това е една история, пропита с много носталгия, драма на човешките съдби и сила на характерите.

Анна: Историята ни завладя от мига, в който я чухме. Много често действителните факти и събития се оказват по-необичайни от измислицата.

За първи път участваме в Национален исторически конкурс и тепърва се учихме как се прави историческо изследване. Отначало мислехме, че ще е лесно, но се оказа, че имаме нужда от мащабно и задълбочено проучване. Последваха месеци на дълга и упорита работа - търсене на материали, многобройни разговори с историци и хора от рода, работа с архивни материали. Колкото повече навлизахме в материята, толкова повече ни бяха нужни нови знания. Накара ни да се замислим и за историята на нашите семейства.

Научихме изумителни факти за хора, места и събития, които са оказали влияние върху развитието на пъстроцветния и неспокоен свят, в който живеем днес. По време на проучването съпреживяхме мъката им, щастливите моменти, премеждията на които са били подложени. В процеса на работа научихме много нови неща за историята, за други култури, за историческите събития през този период, традиции, обичаи. Станахме свидетели на смесването на културите - как мигрирайки от едно място на друго, хората пренасят част от своята култура и намират своето място в друго общество.

В началото нямахме големи очаквания, искахме да си премерим силите в любима за нас област - историята. Докато в края на работата си бяхме толкова доволни от разработката, че аз тайничко се надявах на награда. С работата по проучването помогнахме на по-младите хора от рода да научат повече за своите корени. Заедно с тях проследихме как в продължение на много години делата на предците оставят наследство, което продължава да слага неповторим отпечатък върху живота ни.

Стелиана: Реших да участвам в този конкурс, защото темата ме заинтригува още отначало. Щом я видях веднага нахвърлях в главата си няколко идеи и нямах търпениe да започна да работя по нея. Тя позволяваше да се докоснем до съдбата и миграциите на един род с изключително интересно и впечатляващо минало. Решихме, че историята на рода Дюречек трябва да се популяризира и се възползвахме от възможността за участие в конкурса. През месеците, в които работихме се запознахме с много хора от рода, всички с индивидуални и ярки черти. Посрещнаха ни топло и ни оказаха необходимото съдействие, направиха ни част от своята история. Запознахме се с култури, различни от нашата, обичаи и традиции. Ние станахме съпричастни към проблемите и препятствията, които са преодолявали тези хора по време на своите миграции.

Очакванията ни за бърза и лесна работа не се оправдаха. Последваха дълги часове на упорит труд, търсене на материали в библиотеки и интернет, срещи с хора от рода, с историци, работа с архивни материали. През това време историята за рода Дюречек ни завладяваше все повече. Дългите часове в библиотеките, търсейки точно определена статия, ни се струваха кратки. Времето летеше, а имахме да свършим много работа. Имаше период, в който лягахме и ставахме с мисълта за невероятната съдба на това семейство. Малките очаквания за успех в началото постепенно бяха изместени от надежда за отлично представяне. В края толкова бяхме доволни от свършената работа, че се надявахме да бъдем възнаградени за положените усилия. Не съм си и помисляла, че ще стигнем до второто място, което за национален конкурс и при голямата конкуренция, е огромно постижение. Гордея се, че успях, въпреки недоверието на околните да довърша докрай започнатото и да им докажа, че точно тази история заслужава да бъде чута.

Всичко си заслужаваше – и вложеното време, и труда. Не само заради наградата и признанието, а и заради всички научени неща. Срещите с нови хора, запознанството с изключителни личности, сблъсъкът с множество интересни факти. Търсейки всичко за историческите събития, съпътстващи миграцията на рода, научих страшно много неща за историята. За неща, случили се преди десетки години, но оставили следи и до днес. Ползата от труда ни, е че помогнахме на по-младите от рода Дюречек да научат повече за своите корени. Заедно с тях станахме свидетели как мигрирайки от едно място на друго, хората пренасят своята култура и обогатяват местната като намират своето място в друго общество. Всички сме свидетели на миграции, но малцина си задават въпроса кое всъщност кара хората да оставят дом, деца, родина, за да преследват мечтата си за по-добър живот.