За Плевен

Плевен има многовековна история - най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5-то хилядолетие пр.Христа. Възникнал е още в тракийско време, а многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи - Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от ІV в., втората по големина в България след царската базилика в Плиска.
През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. По това време славяните дават и днешното име на града – Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.

Когато България е под османско владичество, градът оказал въоръжена съпротива и затова бил разрушен, а повечето жители - избити. През XVII и XVIII век българското население постепенно нараснало и Плевен станал център на традиционните български занаяти, а търговията с вълна, кожи, тютюн и добитък просперирала, строят се църкви, училища, мостове и чешми. В града се открива първото светско девическо училище в България. Именно тук през 1869 година, националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава в Плевен първия в страната революционен комитет.
В хода на Руско-турската освободителна война, Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост. Около града се концентрират огромни войскови сили и се развиват най-кръвопролитните сражения между двете воюващи империи - Русия и Турция. Градът е под обсада пет месеца, а името му добива известност из цяла Европа. Тук се решава и изхода на войната. На 10 декември 1877 г. блокадата е разкъсана и руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. Денят е обявен за празник на Плевен.
В началото на ХХ век с доброволно събрани средства комитетът “Цар Освободител Александър ІІ” с председател видният общественик Стоян Заимов, започва изграждането на мемориални къщи, музеи, паркове и паметници в памет на колосалната битка. Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. Оттогава до наши дни, напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”.

По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града.

 В парка са разположени: Костницата, къща-музей "Стоян и Владимир Заимови", автентични оръдия, десетки братски могили и паметници. Параклис-мавзолей "Св. Георги Победоносец" е построен през 1907 г. В криптата се съхраняват кости на загиналите при Плевен български, руски, румънски, финландски, украински, белоруски и молдовски войни. Иконостасът и иконите са творби на видни български майстори.

И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Безспорен показател за традицията и постиженията на поколения музейни работници е Регионалният исторически музей. Той е уреден в уникална сграда, построена за казарма през 1888 г. Фондовото богатство на музея включва над 250 хил. експонати от античността, Средновековието и от най-новата история на Плевен и региона. Със своите колекции, фондовете на музея са истинска съкровищница на културни и исторически ценности.