Интересно

***

Мостът на Дунав при Улпия Ескус (с.Гиген, Плевенско), построен през 328 г. е вълнувал редица археолози и специалисти още през XVII век. Граф Луиджи Марсили локализирал античния град Ескус и установил къде е бил мостът - той забелязал гигантски пилони, останки от това съоръжение.

Пак през XVII век ( 1697 г.) унгарският пътешественик Янош Комароми в своя пътепис заявява, че видял развалините на стария град около с.Гиген, а в "Историко-политически и географски атлас на целия свят" от Йохан Самуел Хайнтиус се казва, че там все още има останки от моста на Траян.

За останките от този мост свидетелстват и други пътешественици.

Място на Константиновия мост - село Чилей, на левия румънски бряг, км 634
На 44 км източно от Оряхово и на 3 км от устието на река Искър е мястото на Константиновия мост над река Дунав при Улпия Ескус, построен през 323 - 328 година. Император Константин Велики открил моста, построен от камък, тухли и дърво под ръководството иа строителя Трофил. Дълъг бил 1150 метра. През 376 г. бил изгорен. Когато през XVIII в. граф Луиджи Марсили проучвал дунавските крепости от Каленберг до Янтра, видял останки от пилоните на моста. За него се знае много по-малко, отколкото за Траяновия мост при Дробета, защото не са запазени описания и изображения. Поради тази причина някои учени оспорват, че е съществувал. На румънския бряг, при с. Чилей, личат останки от основите на моста.

***

В България са открити 19 латински надписа, съставени в стихове.
Може би най-интересният от тях се намира в гр.Никопол - това е надгробна елегия. Смята се, че той е пренесен от крепостта Улпия Ескус (дн.село Гиген, Плевенско). Ето какво гласи надписът:

"Ето какво те моля, велика царице на подземното царство - нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна - а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.
Най-напред тя беше целомъдрена - а и на горния свят, и в царството на мъртвите се знае, че ти е драго да чуеш това. Моля те, заповядай тя да спре на Елисейските полета и да закичи косите си с мирта, а слепоочията си с цветя. Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат."

Надписът е вграден в една чешма в град Никопол, която носи името Елия.
Още през XIX век пътешественици и археолози остават възхитени от прочувствените слова на надписа. Това вдъхновява французина Дежарден и той написва следното стихотворение:

" Подир седемнадесет века, незнаен
Пътник се спря пред твоите
Стихове на фронта на старата чешма.
Молбата ти Фронтона не била напусто.
Гробът на Елия се превърнал в чешма
И български невести и моми, и дечица,
Наливат своите стомни и пролет, и есен.
Пътеката към гроба станала алея за разходка.
Другарката ти скъпа се превърнала в
Нимфа, в неяда.
А твоите сълзи Фронтоне - са бистрите
Струи на чешмата."


За първи път надписът на чешмата е публикуван от Т. Лежане в сп."Льо Тур де Монд" през 1878 г., кн.ІІ, стр.121.
Територията на община Никопол е богата на исторически забележителности. Чешмата "Елия" се намира в южната част на гр. Никопол, на 1 км от река Дунав. Представлява античен саркофаг с латински надпис-епитафия на Елия, рано починалата съпруга на римския чиновник Фронтон. Надписът датира от 160-181г., а по-късно е вграден в чешма. Чешмата е висока Зм с фронт 4м. Регистрирана е като паметник на културата. В момента е действаща изворна чешма.

***

Интересно решение е взето на заседанието на общината в село Брестовец, Плевенско на 13 май 1926 г. След доклада на кмета, че по стародавна традиция на Велики четвъртък и на всички четвъртъци до Спасов ден не се впряга ( не се излиза на работа ) защото ще падне градушка и селото ще бъде сполетяно от природни стихии, се взема решение да не се работи полска работа на тези дни, като за нарушителите се предвижда глоба от 50 до 150 лв.

***