Цветан Симеонов
Той е организиран по инициатива на ръководството на Земеделческото дружество в България, с решение и финансова помощ на Министерството на земеделието и с активното участие на местния окръжен съвет. През същата година в страната се провеждат няколко такива конкурса, като целта им е подпомагане развитието на земеделието и особено на скотовъдството – основен поминък на голяма част от българското население по това време.
Плевенският конкурс е трети по ред след тези в градовете Ески Джумая (дн.Търговище) и Чирпан. Открива се на 19 юли и продължава до 23 юли 1895 г. В него участват централните и част от западните окръзи на Северна България, а именно: Плевенски, Ловешки, Свищовски, Севлиевски, Врачански, Ломски и Видински. Конкурсът е организиран на открито в местността „Текийски баир”, в предварително подготвени от домакините коневръзи, бараки и сергии. Преминава под звуците на Плевенската военна музика, която свири сутрин и вечер. Броят на изложителите – 344, е много по-голям от този на участниците в конкурсите, проведени в Чирпан и Ески Джумая, което показва повишения интерес и доверие на населението към тази проява.
Изложението в Плевен е посветено главно на скотовъдството. Състезават се предимно домашни животни – говеда, биволи, коне, обце, кози, свине, птици и земеделски оръдия. Най-много са изложителите на едър рогат добитък, и на второ място - на коне. Това е естествено, като се има предвид, че в този район, в поречието на р. Искър се отглежда по това време прочутият Искърски говежди добитък. Известно е, че в края на Османското владичество и в първите десетилетия след Освобождението, най-много сувати (пасища) има в Плевенски и Врачански окръзи, а Плевен носи палмата на първенството по търговия с едър рогат добитък в Княжеството.
Две трети от изложителите са от Плевенско. Най-висока оценка се дава на едрия рогат добитък и преди всичко на воловете. „Толкова много и толкова добри и красиви волове – пише един специалист, представител на Министерството на земеделието и търговията – досега не са били излагани ни в Пловдивското изложение, ни в конкурсите в Чирпан и Ески Джумая”.
Ярко се открояват по количество и качество и конете на плевенските изложители, особено жребчетата и кобилите – заслуга както на самите стопани, така и на правилната политика на Окръжната постоянна комисия, с чието решение няколко години преди това са били закупени жребци от Цариград, а са използвани и такива от Правителствения конезавод в чифлика „Клементина”.
Много по-малко са изложителите на другите домашни животни – само от Плевенското, Ловешкото и Врачанското окръжие.
Не многобройна, но отличена с международно участие е групата на изложителите на селскостопански оръдия и машини.Фирмите „Егро” – за аламбици (съдове за преработка на пращина), от Париж (Франция) и „Вастон” - за роначки за царевица, от Браила (Румъния) представят свои експонати в Плевен. Видно място заемат изложените предмети от железарската работилница на братя Бурджеви от Плевен и тези от кожарската работилница на Орозов от гр. Враца.
Показател за доброто представяне на конкурса са многобройните награди – 230, разпределени както следва: за говеда и биволи – 120, за коне – 70, за овце – 10, за свине – 10, за птици – 4 и за земеделски оръдия и машини – 16.
Ето и спечелилите първите места:
На 23 юли става тържественото връчване на наградите от министъра на земеделието и търговията Иван Ев. Гешев, който закрива конкурса с насърчителна реч. Раздадените награди и поощрения са безспорен стимул за земеделските стопани.
Анализирайки резултатите от Плевенското изложение, редица земеделски специалисти и общественици от национален и местен мащаб изтъкват, на проведения в Плевен Конгрес на Земеделческото дружество – 21-23 юли същата година, обществено-икономическите и природните условия, довели до изоставането на скотовъдството на втори план след Освобождението, и сочат пътища за неговото подобряване.
<div align="center"><script language="JavaScript" src="https://chasikov.net.ru/js/music_wind_mini.js" type="text/javascript"></script></div>