Екскурзия до Черни Осъм и Ловеч

Две седмици след посещението на древния римски град Никополис ад Иструм си организирахме екскурзия до Ловеч, Троянския манастир и с. Черни Осъм. Въоръжени с усмивки и добро настроение въпреки студеното за сезона време се отправихме към Троянския манастир.

Троянският манастир “Успение Богородично” лежи около 10 км. югоизточно от стария балкански град Троян в полите на Стара Планина. Построен на около 400 м. надморско равнище, най-големият манастир в Балкана е ограден от красиви гори и р. Черни Осъм, която придава на мястото допълнителна привлекателност. Според манастирските хроники, пазени от незнаен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Ето и легендата за построяването на манастира и появата на чудотворната икона в него:

Троянската обител води своето начало от 1600 г. и както в много други християнски страни монашеският живот започва в планините. Много години след като падна българското царство, яви се един монах българин, неизвестен по име и се засели в Троянския манастир заедно с единствения си ученик. Подир няколко години пристигна тук и един йеромонах от Света гора, който донесе чудотворната икона на Пресветата Богородица Троеручица, като искаше да я занесе във Влашко, понеже беше място на свободните православни. Но като прекосяваше Троянските предели, той чу за живота на българския монах, дойде при него и прекара не малко време в постнически живот. С Божията Христова благодат иконата показа пред народа в Троянските предели не малко чудеса. Атонския монах не изостави намеренията си да отнесе иконата във Валахийската страна. Той сложи иконата на коня си и тръгна на път, но едва се отлъчи от хижата, конят падна под иконата и едвам можа да се изправи с негова помощ. От тази случка той разбра, че иконата на Св. Богородица не желае да се отлъчва от троянската обител и като отложи пътуването си, с иконата отново се върна в хижата на стария монах. След някое време той пак възнамери да се отлъчи с иконата, но и този път конят му пострада на същото място. Тогава вече сам се увери и разбра, че светата икона няма да се отдели от това място. Той имаше желание да се засели в необитаеми и спокойни от турците предели, обаче когато видя, че в Троянските предели народът има голяма любов и вяра към светата икона, дълбоко се убеди, че трябва да я остави и сам да замине за влахийската страна. След това старият български монах с подкрепата на Пресветата Божия Майка събра още братя и изградиха малка дървена църква на името на Рождество на Пресвета Богородица, където те непрестанно извършваха божествена служба, като се направиха някои килии за братството и малка гостоприемница за приходящите християни.

След като разгледахме манастира се отправихме към природонаучния музей в с.Черни Осъм. Основан е през 1956 г. от местния учител по биология, Илия Христов и негови ученици. Той започнал да изследва и събира животински видове, обитаващи Стара планина, за учебните цели на кръжока по биология. С времето колекцията му се обогатявала и събудила обществения интерес. През 1977 г. сбирката е пренесена в специално пригодена за целта сграда, която през 1992 г. придобива статут на природонаучен музей.

Тук се намира и единственото по рода си у нас училище за планински водачи.

            На връщане се спряхме в Ловеч. Изкачихме се до средновековната ловешка крепост, спуснахме се през стария град – Вароша, и се почерпихме в сладкарницата на закрития мост.

            Изпълнени с приятни емоции пристигнахме в Плевен.